УВОД

12 юли 2007 г. - Месечен бюлетин

На заседанието си от 5 юли 2007 г. въз основа на получените при редовния икономически и паричен анализ резултати Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да не променя основните лихвени проценти. Оповестената след решението на Управителния съвет от 6 юни информация за повишаване на лихвените проценти доказа основателността на това решение. Освен това тя потвърди, че средносрочните прогнози за ценовата стабилност отново са свързани с тенденции към засилване на риска. Предвид положителната икономическа среда в еурозоната паричната политика на ЕЦБ продължава да бъде нерестриктивна, като общите условия за финансиране са благоприятни, парите и кредитът запазват значителния си растеж, а ликвидността в еурозоната остава голяма. Занапред се гарантира провеждането на твърди и навременни мерки за осигуряването в средносрочен план на ценова стабилност. Управителният съвет ще продължава да следи внимателно динамиката на всички показатели, за да гарантира, че в средносрочна перспектива ще бъдат избегнати рисковете, свързани с ценовата стабилност и че средно- и дългосрочните инфлационни очаквания в eурозоната ще останат твърдо стабилизирани на равнища, осигуряващи ценова стабилност. Тази зависимост е предпоставка паричната политика да продължи да стимулира устойчив икономически растеж и да допринася за създаването на работни места в еурозоната.

Според резултатите от икономическия анализ последните данни и проучвания остават като цяло положителни, подкрепяйки гледището, че икономическата активност в еурозоната през второто тримесечие на 2007 г. продължава да нараства със стабилни темпове в съответствие с базисния сценарий на Управителния съвет.

Средносрочните перспективи за икономическата активност остават благоприятни. Налице са условия икономическият растеж в eурозоната да продължи да се развива с устойчиви темпове. По отношение на външната среда в световен мащаб той е по-балансиран по региони и въпреки известното забавяне остава значителен. Външните условия продължават да стимулират износа от еурозоната. Вътрешното търсене в еурозоната също се очаква да запази сравнително силната си инерция. Инвестициите следва да останат динамични в резултат от благоприятните общи условия за финансиране, натрупаните и продължаващи да нарастват значителни корпоративни печалби, преструктурирането на балансите на фирмите, както и получените за продължителен период от време печалби в резултат на икономическа ефективност. Междувременно потреблението следва да бъде стимулирано от нарастването на реалния разполагаем доход, тъй като условията на пазара на труда продължават да се подобряват.

При тази благоприятна перспектива рисковете за икономическия растеж са като цяло краткосрочно балансирани. В средно- и дългосрочен план те показват тенденция към намаляване, дължаща се главно на външни фактори и са свързани по-специално с опасения от засилване на протекционизма, с вероятно по-нататъшно поскъпване на петрола и с опасения за евентуални неочаквани икономически тенденции, породени от дисбаланси в глобален мащаб, както и от възможни промени в нагласите на финансовите пазари.

По отношение динамиката на цените според моментните оценки на Евростат годишната ХИПЦ-инфлация, възлиза за юни 2007 г. на 1.9% и остава непроменена спрямо предходните месеци. В перспектива краткосрочният характер на годишния темп на инфлация продължава да се определя главно от настоящата и миналата динамика на цените на енергоносителите, като миналогодишните им колебания пораждат значителни базови влияния. Въз основа на сегашното равнище на цените на петрола и на петролните фючърси, които показват възходяща тенденция, има вероятност годишният темп на инфлация леко да спадне през следващите месеци, преди отново значително да нарасне към края на годината.

При съобразената с политиката на ЕЦБ средносрочна перспектива рискът по отношение на прогнозата за ценова стабилност остава възходящ и е свързан главно с вътрешните условия. С увеличаване използването на капацитета и с продължаващото подобряване на пазарите на труда възникват ограничения, които могат да доведат по-специално до по-силна от очакваното динамика на заплатите. Освен това в подобна среда може да се увеличи възможността за влияние върху цените в пазарните сегменти с по-слаба конкуренция . Такава динамика би породила сериозен увеличаващ се риск за ценовата стабилност. Следователно от решаващо значение е всички засегнати страни да изпълняват своите ангажименти. По-специално договарянето на заплатите следва да е достатъчно диференцирано, за да се вземат предвид ценовата конкурентоспособност, все още високото равнище на безработица в много държави и свързаната с отрасловите особености динамика на производителността на труда. Управителният съвет подчертава, че е важно да се избягват промени в заплатите, които впоследствие биха могли да породят инфлационен натиск и да намалят покупателната способност на всички граждани от еурозоната. Освен това поради повишаване на административно определяните цени и косвените данъци и потенциално процикличната фискална политика в някои страни възникват нарастващи рискове за ценовата стабилност. И накрая, от гледна точка на външните условия увеличаването на риска произтича от възможността за по-нататъшно неочаквано поскъпване на петрола.

Паричният анализ потвърждава оценката за нарастващ риск за ценовата стабилност в средно- и дългосрочен план. Базовият темп на паричната експанзия остава силен в условия на вече голяма ликвидност. Засилването на паричната експанзия намира израз в продължаващото нарастване на паричния агрегат М3, който се увеличи с годишен темп на прираст от 10.7% през май, както и във все още високото равнище на прираст на вземанията. Силният темп на парична и кредитна експанзия отразява отчасти благоприятните условия за финансиране и стабилния икономически растеж.

При идентифицирането и оценяването на съобразените с политиката основни тенденции в паричната и кредитната експанзия е особено важно да се разгледат краткосрочната колебливост и резултатите от промените в наклона на кривата на доходност, както и външните, вероятно временни фактори. От тази гледна точка съществуват няколко признака, които показват, че понастоящем по-високите краткосрочни лихвени проценти влияят върху паричната динамика, макар и все още без чувствително да забавят като цяло високия темп на парична и кредитна експанзия. Така например през последните тримесечия повишаването на краткосрочни лихвени проценти допринася за по-умерено нарастване на тесния паричен агрегат М1. По същия начин годишният темп на прираст на кредитите за частния сектор показва от средата на 2006 г. признаци на стабилизиране, макар и на двуцифрено равнище. Стабилизирането на прираста на кредитите се извършва на все по-широка основа, което се проявява в ползваните от нефинансовите предприятия и домакинствата кредити. В последния случай стабилизирането на прираста на кредита също отразява умерено засилване динамиката на цените на жилищата, въпреки че темпът на увеличаването им остава висок средно за еурозоната.

Като се има предвид продължаващата значителна парична и кредитна експанзия, съществуват явни признаци за нарастващи рискове за ценовата стабилност в средно- и дългосрочна перспектива. След няколкото години значително увеличаване на парите ликвидността в еурозоната остава голяма. При тези условия паричната динамика следва внимателно да бъде наблюдавана, особено на фона на засилването на икономическата активност и на продължаващата силна динамика на пазара на недвижими имоти.

Като обобщение, при оценката на тенденциите в цените е важно да се гледа в перспектива всяка краткосрочна колебливост в темпа на инфлация. Подходящ за паричната политика е средносрочният хоризонт. Рисковете, свързани с ценовата стабилност в средносрочен план, остават високи и се дължат най-вече на вътрешните условия. При по-пълно използване на капацитета и постепенно подобряване състоянието на пазара на труда възникват ограничения, които могат по-специално да доведат до по-силна от очакваното динамика на заплатите. Предвид ускореното нарастване на парите и кредита в условията на вече голяма ликвидност при съпоставяне на резултатите от икономическия анализ с тези от паричния се потвърждава оценката за нарастващ риск за ценовата стабилност в средно- и дългосрочен план. Съответно Управителният съвет ще продължава да следи внимателно динамиката на всички показатели, за да гарантира, че в средносрочен план ще бъдат избегнати рисковете, свързани с ценовата стабилност и че средно- и дългосрочните инфлационни очаквания в eурозоната ще останат твърдо стабилизирани на равнища, осигуряващи ценова стабилност. Занапред се гарантира провеждането на твърди и навременни мерки за осигуряването в средносрочен план на ценова стабилност.

По отношение на фискалната политика Управителният съвет отбелязва със загриженост появяващия се в някои страни натиск за забавяне процеса на постигане на фискална консолидация. В настоящата като цяло положителна икономическа среда е задължително всички правителства да изпълняват разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж относно фискалната консолидация през благоприятни икономически периоди и всички съответни страни да спазват ангажиментите, поети от тях на срещата на Еурогрупата в Берлин на 20 април 2007 г. Съгласно споразумението от Берлин, възползвайки се от благоприятните циклични условия, повечето страни от еурозоната ще могат да постигнат средносрочните си цели през 2008 г. или 2009 г., а всички те следва да се стремят да ги постигнат не по-късно от 2010 г. Тези ангажименти следва да бъдат отразени в планирането на бюджета за 2008 г. по такъв начин, че да се избегне повтарянето на предишния неуспех на правителствата да коригират бюджетното салдо през икономически благоприятни периоди. В същото време Управителният съвет приветства решението на Съвета ЕКОФИН да се съсредоточи върху мерките за подобряване на качеството и ефективността на публичните финанси.

По отношение на структурните реформи Управителният съвет напълно подкрепя всички мерки, които подобряват функционирането на пазарите на стоки, труд и капитал. В контекста на Общите насоки за растеж и заетост държавите – членки на ЕС, отбелязаха, че добре функциониращият вътрешен пазар остава сърцевината на програмата от Лисабон, както и че четирите аспекта на свобода ще засилят конкурентоспособността на Европейския съюз. Следователно приключването на проекта за единния пазар е приоритет на държавите-членки, по-специално по отношение на по-нататъшната интеграция на финансовите пазари, осъществяването на ефективен конкурентен енергиен пазар и изпълнението на Директивата за услугите. Засилването на пазарната конкуренция и вдигането на презграничните бариери са благоприятни за потребителите, тъй като водят до по-ниски цени и по-голям избор от стоки. По отношение на предприятията това води до по-висока ефективност, по-голям динамизъм и засилен капацитет, за да се справят с икономическите шокове и да посрещнат предизвикателствата и възможностите, предоставени от глобализацията. Придържането към принципа на „отворена пазарна икономика със свободна конкуренция“ е от основно значение за насърчаване на дългосрочния икономически растеж и създаване на работни места, за увеличаване устойчивостта на еурозоната спрямо икономически шокове и спомага за поддържането в нея на ценова стабилност. Това бе потвърдено на последното заседание на Европейския съвет, когато лидерите на ЕС се споразумяха да добавят нов протокол към Договорите във връзка с Междуправителствената конференция. Протоколът подчертава факта, че вътрешен пазар, включващ система, която гарантира защита на конкуренцията, е наистина необходим за доброто функциониране на икономиките в ЕС.

В този брой на Месечния бюлетин са включени две статии. Първата описва и обяснява паричната динамика в еурозоната от средата на 2004 г. насам. Втората статия разглежда ключови структурни характеристики и скорошното икономическо развитие на големи страни – износителки на петрол.